Жарава

Обратно към: [ Иванка Денева ][ Sliven.net]

ЛИТЕРАТУРНО-КРИТИЧЕСКИ СТАТИИ НА ИВАНКА ДЕНЕВА

ИВАНКА ДЕНЕВА. Животът - низ от преображения и "случвания", Първа публикация на статията: сп. "Пламък", 2000 г., кн.11, 12, стр.175-176

Техните метаморфози улови в едноименната си творба Йордан Калайков, представил я пред платната на поредната си изложба в КДК. Тривиалното твърдение, че това не е обикновена книга, няма да улови същността й: "Случвания " е късове проезия , графики, магии и ветрове в инсталации от хартия", както я определя сам авторът. Библиофилските екземпляри, номерирани и поднесени с автограф, разкриват разностранните търсения на един словописец и зограф, който "обича да се заиграва с инсталации, колажи, хибриди от думи, изображения и жанрове".
Тези занимания не са самоцелни - особената структура на книгата приютява вълнуващи художествени късове, илюстрирани от творец с афинитет към "изобразителната другост". Всъщност, така можем да определим накратко и намерението на Й. Калайков да намери друг ракурс на образността - литературна и живописна, осветена от призмата на случванията. Именно те/а не случките!/ са квитесенция на живота и на онези интересни негови проявления, докоснали духа и тялото, които раждат и преобръщат неговата усетливост и жигосват трайни белези. И думата "случвания" е предпочетена преднамерено: с нея акцентът е на "процесуалната" страна на нещата, на преображенията и безкрайността им като състояние и видоизменение на духа, енергиите и материите.
Случванията са разнообразни, но авторът се занимава (и определя като скелет на инсталацията!) четири вида случвания: на душата, на тялото, случвания в света и случвания в града. (На последните бих разменила местата!). Двадесет "чарка" търкалят инсталацията по определения й път, като на основните лостове съответстват различни по стилистика, емоционалност и пластична изразност жанрове художество. Случванията на душата затрептяват в "пет чарка проезия", тези на тялото са уловени в "шест чарка графики", на света - в "четири чарка магии и вятър" и т.н. И е нетрадиционно въображението, родило бродещите призори и до края на човешкия живот случвания: като предопределеност и надежда, озарение и себеразгадаване на човешката същност... При възприемане на книги като тази човек не може да бъде "упътен" от схемите за устройството на инсталацията - повече съм склонна да се съглася с Йордан Ефтимов, че подобни книги "не искат да те опитомят, а да те подхлъзнат така, че да полетиш надолу, за да се сблъскаш със себе си". Да, да се подложиш на проницателното самовглеждане и преценка на случванията, които са те развълнували, потресли, променили. За да търсиш до свършека на дните си човешки енигмата на сливането между тела, души и светове, надвесен над ръба на мамещата бездна на познанието.
Търсейки лицето на изобразителнаота другост, авторът строи своята художествена визия на света и човешката взаимност чрез мобилността на частиците в пъзела: от текстове или графични изображения, от хибридите между близки или различни родове и жанрове. Такива феномени са родените от въображението му късове "Проезия" - кръстоска между проза и поезия, в които диша необичайният авторов поглед върху човеци, ситуации, светове - видими и незрими, подвластни на "двусмислеността и авибрацията на образите". Така Й. Калайков непрекъснато провокира процесите на превключване възприятието на реципиента, помага да се задържи върху плъзгавата мозайка на екзистенцията, рефлексията, фикцията.Впрочем, много показателен е авторовият синтез на реалиите в един от най-добрите му разкази - "Тракало за глухи": "Как отсечено и силно звучи персонализацията на житейската виталност в един образ на жена, която не е жена, а вълчица и как всички инстинкти и нагони на глутницата са красиви и нежни, когато се наричат любов!"
Прочетете внимателно и проезията "Магиите на планината" - те са забъркани в казана на едно пасторално, но и модерно съзнание, което наамира изцеление на раните си сред природата, кът за единение с други измерения...
Като самостоятелен цикъл са обособени случванията в Париж, видян с безпощадното око на пришълеца: "Отвисоко", "След полунощ, когато градът си ляга",от предградието Жонвил дьо Пон, мостовете над Сена, сакралните места Монпарнас и Монмартър. И тук авторовият изказ търпи различни "превратности: ту се качва на кокили, за да се извиси до Европа, ту прави алековски зарисовки на чужбинските нрави или търси поетичните измерения на един вечен артистичен Космос. При Й. Калайков и възприятието носи белезите на другостта - на скептицизма и аналитичността, по-малко на хедонизма и възторгването. Така се ражда и разяждащият въпрос, съпроводил случванията на тялото (V и VI): "Нашето тяло само наше ли беше, или самата Божия промисъл се бе вселила в него тогава?" Нито авторът, нито читателят вще получат отговор, както и не ще прозрат загадката "от колко тела е съставено общото тяло", реейки се в преображенията на вятъра...Отчасти разкодира енигмата "случвания на душата" триптихът от ключове, извезан със средствата на предметността и лаконизма...
В книгата на Йордан Калайков и словото преживява тръпката на случванията - на класическата зарисовка на природата, но и на асоциативно-метафоричния отрязък на художествената другост, която търси новите лица на сетивността и формата. И това не е поредното преоткриване и реверанс към футуристи и поантилисти: това е начин за себеизразяване, човешко и творческо, когато "петият сезон" е вече на прага... Сезонът на разделите...
Но и ние като автора вярваме, че когато този сезон "обсеби настоящето и живецът започне да се задъхва в желязната му прегръдка, първият ръмнал дъждец ще му надене усмирителна риза, защото жидотът, въпреки разделите, продължава все така хубав и привлекателен, какъвто е бил винаги..."

Йордан Калайков, "Случвания", ИК "Пропелер", С., 1999.
Първа публикация на статията: сп. "Пламък", 2000 г., кн.11, 12, стр.175-176

Обратно към: [ Иванка Денева ][ Sliven.net]